20 март, 2011

ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВА ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ



Лечебните растения, които не съдържат отровни и силно действуващи вещества, могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение при домашни условия. Начинът на приготвяне зависи от химичния състав на действуващите вещества, от тяхната разтворимост в различни разтворители (вода, спирт и др.), от вида на използуваните растителни части (цветове, листа, кори, корени, коренища, семена и др.). Най-често и широко прилагани лекарства във всеки дом са прясно приготвените водни извлеци, наричани запарки и отвари. Листа, цветове и други растителни органи, от конто лесно се извличат действуващите вещества, обикновено се приготвят във вид на запарки. От листата изключение прави мечото грозде, от което се приготвя отвара. По-твърдите растителни части, като кори, корени, коренища и др. се приготвят под формата на отвари.
За приготвяне на запарките и отварите растителните части се на-дробяват, тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действуващите вещества. Обикновено големината на частиците на ли-сгата, цветовете и тревите не трябва да е над 5 мм (за листата от мечо грозде и други кожести листа — не по-големи от 1 мм); стъблата, корите, коренищата и корените — не
по-големи от 3 мм; плодовете и семената — 0,5 мм.
3апарки — infusa, се приготвят по следния начин: Надробената билка се поставя в емайлиран, цорцеланов или стъклен съд и се за-лива с предписаното количество вода, която за препоръчване е да има стайна температура. Съдът се затваря с капак и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 15 мин, при често разбъркване. Снема се от водната баня и се оставя да престои не по-
малко от 45 мин. след което се прецежда през плат, билката се изстисква и течността се прецежда отново през памук. Долива се с вода до предписания обем. Ако се налага запарката да се приготви бързо, нагряването на водна баня продължава 25 мин, след което извлекът се охлажда изкуствено. Когато се приготвят водни извлеци от билки с обем от 1 до 3 кг, времето за нагряване на водна баня за запарките се увеличава до 25 мин. Най-често от 10 г надробена растителна суровина се получава 100 см3 запарка. Ако след прецеждапето
течността е по-малко, необходимо е да се долее до 100 см3. Запарки и отвари от горицвет, момина сълза, корени и коренища на иглика и дилянка се приготвят в съотношение 10:300.
При приготвяне на запарка, ако липсва водна баня, може да се постъпи по следния начин: Оситнената билка се поставя в емайлираи съд, залива се с кипяща вода и се оставя върху топла печка в про-

дължение на 15 мин. Внимава се запарката да не кипне. Снема се oт печката, охлажда се и се прецежда през марля или тьнка тъкан. По-вечето чаеве се приготвят по този начин. Долива се с вода до опреде-ления обем.
Понякога се препоръчва приготвянето на запарката да етапа по студен начин. Тогава смляната билка се поставя в емайлиран съд, залива се със съответното количество преварена и изстудена вода затваря се с капак и се оставя да престои от 4 до 12 часа, след което се прецежда през няколко пласта марля или
тънка тъкан.
Отвари — decocta, представляват водни извлеци, получени след по- продължително нагряване на водна баня. Надробената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд, залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 30 мин при непрекъснато разбъркване. Отварата се охлажда на стайна температура 10 мин,
след което се прецежда, като се изстисква растителният материал и се долива с вода до предписания обем. Отвари, приготвени от листа на мечо грозде, дъбова кора, коренище на кървавиче и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след снемане на съда от водната баня. Отварата от листа на сена се прецежда след пълното й охлаждане.
По принцип като отвари се приготвят извлеци от по-плътни растителни части,
като кори, стъбла, корени.
Едно от главните изисквания към запарките и отварите е да се приготвят по възможност ежедневно или да се съхранява на тъмно и прохладно място в хладилник, но не повече от 3 денонощия, тъй като бързо се развалят.
Запарки и отвари от силно действуващи растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание, а при липса на указания трябва да се взема 1 тегловна част от дрогата и 400 обемни части вода.
В медицинската практика лечебните растения се употребяват и под други лекарствени форми, като настойки, екстракти, сокове, лапи и др.
Настойки — tincturae, са течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини, получени без нагряване. Най-често се приготвят със 70° или 40° спирт. Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд, обикновено стъклена бутилка или буркан, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да престои 7 денонощия. При приготвянето на не силно
действуващи настойки е прието съотношението между растителната суровина и готовата тинктура да е 1:5. Например от 100 г растителна суровина трябва да се получат 500 см3 настойка (тинктура). След седмица настойката се отлива, добре се изстисква растителната част и се прецежда през тънък плат или през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават вкуса и миризмата, характерни за изходната суровина.
В домашни условия не трябва да се приготвят настойки от отровни или силно действуващи лечебни растения. Би трябвало да се знае, че при тях съотношението между растителната суровина и готовата настойка е 1:10. Настойките могат да се съхраняват по-продължително време. Те се употребяват в по-малки количества, обикновено на капки.

Екстракти — еxtracta, представляват концентрирани извлеци от растителни суровини. В зависимост от консистенцията те биват: течни екстракти (extracta fluida), гъсти екстракти (extracta spissa), сухи екстракти (extracta sicca) — със съдържание па влага не повече от 5%- Методът па тяхното приготвяне е по- сложен и не се препоръчва приготвянето им при домашни условия.
Лапи — cataplasmata, ситно смлените или счукани части от ле-чебни растения се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша,
която се намазва върху тензухена кърпа. След налагане върху съответното място лапата се покрива с по-плътна кърпа. Най-често прилагани са лапите от синапено брашно, които се приготвят с хладка вода (с температура около 30°С). Синапеното брашно за малки деца и хора с по-чувствителна кожа се разрежда с пшеничено брашно и едва тогава от него се приготвя лапа.
Лекарствени сборове или чаеве — species, както вече бе споменато, могат да се
получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори. Те могат да бъдат приготвени и самостоятелно по следния начини: Растителните части се надробяват поотделно, като листата, стръковете и корите се нарязват на дребни части, а кожестите листа (напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах. Корените и коренищата се режат или се надробяват. Пло- довете и семената се смилат или се оставят цели. Цветовете и дребните цветни кошннчки се използуват цели. След това се претеглят необходимите количества от всяка растителна част съобразно предписанието или рецептата и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста хартия или в подходящ съд. Така приготвеният чай трябва да представлява еднородна смес. Чаеве, съдържащи ароматни билки, се съхраняват в тенекиени кутии. Приготвените чаеве могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употреба.
Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания, те се употребяват обикновено доста продължително време — един, два и дори повече месеца. При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една-две седмици. При някои заболявания се препоръчва сменяща се терапия със сходни по действие, но различни лечебни растения — при бъбречни заболявания, при запек и др. Ако се налага приготвените лекарства в домашни условия да се подсладят, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. Употребяват се обикновено захарен сироп или мед.

ЛИЦЕТО ПОД ШАПКАТА МОЖЕ БИ СИ ТИ

Външните причини за заболяванията са много и включват: замърсяването на околната среда чрез химикали, които тровят храната, водата, въздуха и почвата: недостига на различни елементи в храната в резултат на несъвършените селскостопански методи и неправилното хранене; наследствените фактори, които влияят на метаболизма; натрупването на токсини, дължащо се на неспособността на тялото да преработи или изхвърли отпадъчните продукти по обичайните канали – червата, бъбреците, кожата и белите дробове; прекомерната употреба на лекарства с или без рецепта; електромагнитното замърсяване от изкуствени източници като високоволтовите електропроводи, мобилните телефони и антенните кули, компютрите и телевизионните екрани, водните легла и електрическите одеяла.