ОЩЕ ЗА ПАРАЗИТИТЕ
Паразити в хипоталамуса
В здрав човек хлорогенната киселина отива направо към хипоталамуса, след като се поеме. Но след пет минути, най-много двайсет, тя изчезва. Тя бива обезвредена, смляна, или премахната.
При пациент, болен от рак, тя никога не изчезва. Там се намира един мъничък червей с микроскопични размери. Това е зародиш на стронгилоиди. Това червейче принадлежи към семейството на кръглите червеи, а не към плоските листоподобни паразитни червеи или тениите. Ларвите му променят обвивката си. Смяната на обвивката води до образуването на специални вещества. Може би едно от тях е отговорно за премахването на хлорогенната киселина от хипоталамуса. Може би това червейче се нуждае от този хранителен антиген, за да смени обвивката си или за да постигне други цели. Червеят никога не присъства, освен ако няма хлорогенна киселина.
Паразити в хипофизата
Флоридзинът също отива директно в мозъка, настанявайки се в хипофизната жлеза дори и в здрав организъм. Но той остава там само няколко минути. След това бива премахнат.
При пациент, болен от рак, той постоянно е там. Този досаден алерген присъства непрекъснато – и все пак само ако чернодробният плосък листоподобен паразитен червей при човека е там. По някакъв начин този паразит предотвратява премахването на флоридзина, или, отново, може би, се нуждае от него. Чернодробният плосък листоподбен паразитен червей при човека е е малък паразит, по-малък от ¼ инч, дори когато е изпънат по дължина. Неговото научно име е Clonorchis sinensis.
Чернодробен плосък листопобен паразитен червей при човека и рак
Чернодробният плосък листоподбен паразитен червей при човека е широкоразпространен, и подобно на стронгилоидите, става по-многоброен със стареенето на човека. Не е учудващ факта, че той играе роля при рака. Всъщност, учени от азиатските страни често са защитавали теорията, че именно този паразитен червей е основната причина за рака, или поне рака на черния дроб. След традиционна клизма можете да видите дузина такива паразити в тоалетната, но тъй като се свиват до 1/8 на 1/6 инча дължина, те могат да останат незабелязани. Връзката между този паразитен червей и рака на черния дроб е била изучавана в продължение на векове. Фактът, че той играе роля при всеки вид рак би останал неясен, ако не беше технологията или Синкрометърът.
Най-малкото парче ябълка, резенче с размера на монета, внася флоридзин в хипофизната жлеза на мозъка, и известно количество във всяка една част на хипофизата в човешкото тяло, например такива, които се движат в кръвта и лимфата. Неговото присъствие е упорито, обаче, само при наличието на Clonorchis.
Паразити в панкреаса
Хранителният алерген, жлъчната киселина, се натрупва в панкреаса на пациенти, болни от рак. И този път съществува свързан с него паразит, този път това е паразитния червй на панкреаса, познат още като Eurythema pancreaticum. Това е същият паразит, който причинява диабет. Той е широкоразпространен, може би благодарение на нашата консумация на нестерилни млечни продукти. Кравето мляко и сиренето винаги съдържат яйца и ларви на паразитния червей на панкреаса. Неговата роля в появата на рака не беше възможно да се открие, защото пиенето на мляко и рака изглежда нямат нищо общо помежду си. Без Eurythema, жлъчната киселина не може да се натрупа. Всъщност, изчезва за минути. Нито пък панкреаса започва своята микро-експлозия.
Глисти и тении
Болест, пренасяна от тениите.
Всички ние имаме паразитни червеи във фаза на тения, можеби още от времето на детството ни, когато сме поемали мръсотия. Не е типично тези червеи да снесат яйца и да се развиват по-нататък. Тяхната цел е да останат скрити. Така по този начин те причиняват много малко вреда.
Но аз съм забелязала, че всички пациенти с ХИВ/СПИН имат „болести, пренасяни от тении”. На този етап те снасят. Те бълват мънички ларви и мехури, плюс неоплодени яйца и техните бактерии по цялото тяло, което ви кара да се чувствате неразположени. По всяка вероятност голямото количество на разтворители, които се натрупват в тялото, ги подтиква да снасят; може би отслабената имунна система ги кара да снасят. Синкрометърът обикновено засича сколекси (главички) и яйца в най-важните органи: вътрешната гръдна жлеза, далака, костния мозък, мозъка и черния дроб.
Тениите, които се разпространяват в тялото, не остават без компания. Те носят със себе си много вредни бактерии и вируси. Стрептомициновата гъбичка е една от най-опасните. Където и да засека такава гъбичка, тенията се оказва някъде наблизо.
Билковата система за борба с паразитите не е ефикасна срещу всички тении. (В старите издания на книгата доктор Кларк препоръчваше Раскал против тения.) Заперът също не може да достигне всеки един от тях. Други традиционни билки, като например, семе от тиква или мъжка папрат, помагат, но най-ефикасното лечение, което съм открила, е Ко-ензим Q10.
Изисква се много голямо количество, може би 300 мг, за да се достигне до такива отдалечени места като мозъка или костния мозък. Това са 3 гр. Ако сте изключително висок или тежък, са необходими 4 гр. (над 55 паунда- 25 кг).
Ко-ензим Q10 обикновено присъства във всяка клетка на тялото. Не е токсичен и няма никакви странични ефекти. Но не бива да се взима продължително време. Внимавайте да не се заразите отново, така че една доза да бъде достатъчна. Можете отново да се заразите, като се храните с месо или млечни продукти.
Ако сте много болен, взимайте определената доза на всеки пети ден, докато се почувтвате по-добре. Ако сте ХИВ позитивен, но не сте болен, взимайте я един път в седмицата. През останалите дни, взимайте по-малка доза, окло 400 мг.
За да постигнете максимален ефект, поемайте дозата на празен стомах, като например, преди закуска. Можете да отворите капсулите или направо изяжте праха или го натрошете на ситен прашец (1/4 чаени лъжички). Не поемайте дузина калпсули, защото самите те могат да съдържат токсини, за които не подозирате.
Ако не сте ХИВ позитивен, можете да запазите голямата доза за момента, в който се разболеете, като вземете голямата доза веднъж в седмицата, докато се почувствате добре.{/slide}
Упорити тении
Да убиете ларвите на тениите не означава непременно, че сте се преборили с болеста, която те пренасят. Някои разновидности на тениите, например, Echinococus multiocularis, имат ларви вътре в ларвите си. И дори това второ поколение ларви може да съдържа още ларви в себе си. Тези вътрешни ларви са защитени от всички неща, които могат да им навредят. Това несъмнено обяснява защо тока, който заперът излъчва, билки и дори ко-ензим Q10 не могат да ги унищожат. Най-вътрешните ларви се наричат ехинококов пясък. Изследване със Синкрометър показва, че при някои хора, които за нещастие имат тези разновидности на тенията, ехинококовия пясък остава жив дори след всички тези процедури. E. granulosis е най-широкораспространения вид, който оцелява след всички тях. Той се намира нявсякъде по света, нападайки овце, добитък, прасета, коне, кози и кучета.
Но каква вреда могат да причинят няколко останали тении? Когато повечето от тях умрат, здравето ви със сигурност ще се подобри. Сами по себе си, те не могат да навредят. Но стремномициновата гъбичка, която придружава ларвите, може да нанесе доста поражения. Стремномициновите гъбички се разпространяват по тялото като вирус, атакувайки отслабените ви органи, като например вътрешната гръдна жлеза.
Стремномициновата гъбичка не е просто досадна, като Candida (дрождеподобна гъбичка). Стремномициновата гъбичка създава протеаза (белтък, който смила белтъка). Тя изяжда nucleic acid bases, адеин и хипоксатин; тя произвежда нитрати от нитрати; амоний от вашата урея; тя има силно подтискащо действие върху Т-клетките. Това не е обикновен нашественик, въпреки че присъства в почвата навсякъде около нас.
Докато не убиете всяко зрънце от ехинококовия пясък и всякакви други останали защитени ларви, вие не можете да оздравеете напълно.
В същото време, мехурът не бива да се отваря, за да не може пакостникът да излезе навън, а просто да се проникне в него, за да се убие съдържанието му. За щастие открихме комбинация от две неща, които са способни да проникнат няколко слоя мембрани, за да убият ларвите, които се крият вътре, както и вплетените яйца. Те се наричат цистеин и богатия на озон зехтин. Ще ги обсъдим по-подробно малко по-късно. Но най-напред: има ли други паразити, които оцеляват след нашите изследвания? Да, има. Глистите.
Ако не се почувствате по-добре след лечебната програма, ко-ензим Q10 и лечението със Запер, може да заключите, че имате или остатъци от тении или оцелели яйца от глисти.
Любопитния случай с глистите
Глистите нападат хора и животни от единия до другия край на планетата. Няма да сгрешим, като кажем, че всички котки и кучета ги имат и всички хора ги имат от време на време. Домашните животни и хората имат различни разновидности на глисти, но въпреки това могат да приютят и други разновидности. Конете имат т.н. Ascaris magalocephala (глист мегацефалик). Прасетата пък имат Ascaris suum (глист суум). При хората тази разновидност се нарича Ascaris lumbricoides (лумбрикоиден глист). Глистите не се залепват за вас, те почти не се движат. Те просто лежат неподвижни във вашите органи, като поглъщат хранителни вещества и постепенно снасяйки яйца.
Когато убиете глисти с помощта на Запера или с билкова рецепта, те са смъртно ранени. Те умират, но яйцата вътре в тях не. Те са били защитени. Само ден по-късно тези яйца започват да напускат умиращия червей. Скоро пълчища от яйца започват да се разпространяват из цялото ви тяло.
След още 24 часа, те започват да снасят ларви. Можете да проследите това с помощта на Синкрометърът или тестов слайдер на яйца, ларви, и зрели червеи.
Вие, разбира се, провеждате лечение със Запера и билкови вещества, предназначени да убиват паразити. Но те отново не могат да проникнат в самата сърцевина на глиста и да унищожат това, което се крие вътре. Може да минат седмици преди мъртвите глисти да се разпаднат напълно, така че да не е възможно повече яйца да намират убежище вътре.
Със сигурност вие ще помислите, че малкото яйца на глисти, които са успели да избягат в тялото ви, не могат да нанесат големи поражения, тъй като цялостния проблем е бил почти разрешен. Това, обаче, не е така. Тези яйца могат да нанесат по-голяма вреда от самите червеи. Техните яйца водят със себе си три важни патогена, които се разпространяват по цялото ви тяло: Rhizobium leguminosarum, Mycobacterium avum/intracellulare, и вируса на простудата Adenovirus. Голямо количество от тези са отговорни за нощните изпотявания. Когато и последното яйце от глист изчезне, тогава и тези патогени изчезват, и следващите нощи няма да бъдат белязани от изпотявания. Ако нощните изпотявания се появят отново, тогава знайте, че отново имате яйца от глисти. И след 24 часа, освен ако не ги убиете, те ще снесат ларви и целия цикъл ще се завърти отново.
Отнема около три седмици големи паразити като ларви от глисти и тении да се разпаднат напълно и вашите тъкани да бъдат напълно изчистени. Ако яйца или главички на тении продължат да се отделят, цикълът на инфекцията не може да бъде прекъснат. За щастие, двете неща, които могат да проникнат в ларвите на тениите, могат да проникнат и в глистите и да ги разчистят, независимо дали са мъртви или не.
В здрав човек хлорогенната киселина отива направо към хипоталамуса, след като се поеме. Но след пет минути, най-много двайсет, тя изчезва. Тя бива обезвредена, смляна, или премахната.
При пациент, болен от рак, тя никога не изчезва. Там се намира един мъничък червей с микроскопични размери. Това е зародиш на стронгилоиди. Това червейче принадлежи към семейството на кръглите червеи, а не към плоските листоподобни паразитни червеи или тениите. Ларвите му променят обвивката си. Смяната на обвивката води до образуването на специални вещества. Може би едно от тях е отговорно за премахването на хлорогенната киселина от хипоталамуса. Може би това червейче се нуждае от този хранителен антиген, за да смени обвивката си или за да постигне други цели. Червеят никога не присъства, освен ако няма хлорогенна киселина.
Паразити в хипофизата
Флоридзинът също отива директно в мозъка, настанявайки се в хипофизната жлеза дори и в здрав организъм. Но той остава там само няколко минути. След това бива премахнат.
При пациент, болен от рак, той постоянно е там. Този досаден алерген присъства непрекъснато – и все пак само ако чернодробният плосък листоподобен паразитен червей при човека е там. По някакъв начин този паразит предотвратява премахването на флоридзина, или, отново, може би, се нуждае от него. Чернодробният плосък листоподбен паразитен червей при човека е е малък паразит, по-малък от ¼ инч, дори когато е изпънат по дължина. Неговото научно име е Clonorchis sinensis.
Чернодробен плосък листопобен паразитен червей при човека и рак
Чернодробният плосък листоподбен паразитен червей при човека е широкоразпространен, и подобно на стронгилоидите, става по-многоброен със стареенето на човека. Не е учудващ факта, че той играе роля при рака. Всъщност, учени от азиатските страни често са защитавали теорията, че именно този паразитен червей е основната причина за рака, или поне рака на черния дроб. След традиционна клизма можете да видите дузина такива паразити в тоалетната, но тъй като се свиват до 1/8 на 1/6 инча дължина, те могат да останат незабелязани. Връзката между този паразитен червей и рака на черния дроб е била изучавана в продължение на векове. Фактът, че той играе роля при всеки вид рак би останал неясен, ако не беше технологията или Синкрометърът.
Най-малкото парче ябълка, резенче с размера на монета, внася флоридзин в хипофизната жлеза на мозъка, и известно количество във всяка една част на хипофизата в човешкото тяло, например такива, които се движат в кръвта и лимфата. Неговото присъствие е упорито, обаче, само при наличието на Clonorchis.
Паразити в панкреаса
Хранителният алерген, жлъчната киселина, се натрупва в панкреаса на пациенти, болни от рак. И този път съществува свързан с него паразит, този път това е паразитния червй на панкреаса, познат още като Eurythema pancreaticum. Това е същият паразит, който причинява диабет. Той е широкоразпространен, може би благодарение на нашата консумация на нестерилни млечни продукти. Кравето мляко и сиренето винаги съдържат яйца и ларви на паразитния червей на панкреаса. Неговата роля в появата на рака не беше възможно да се открие, защото пиенето на мляко и рака изглежда нямат нищо общо помежду си. Без Eurythema, жлъчната киселина не може да се натрупа. Всъщност, изчезва за минути. Нито пък панкреаса започва своята микро-експлозия.
Глисти и тении
Болест, пренасяна от тениите.
Всички ние имаме паразитни червеи във фаза на тения, можеби още от времето на детството ни, когато сме поемали мръсотия. Не е типично тези червеи да снесат яйца и да се развиват по-нататък. Тяхната цел е да останат скрити. Така по този начин те причиняват много малко вреда.
Но аз съм забелязала, че всички пациенти с ХИВ/СПИН имат „болести, пренасяни от тении”. На този етап те снасят. Те бълват мънички ларви и мехури, плюс неоплодени яйца и техните бактерии по цялото тяло, което ви кара да се чувствате неразположени. По всяка вероятност голямото количество на разтворители, които се натрупват в тялото, ги подтиква да снасят; може би отслабената имунна система ги кара да снасят. Синкрометърът обикновено засича сколекси (главички) и яйца в най-важните органи: вътрешната гръдна жлеза, далака, костния мозък, мозъка и черния дроб.
Тениите, които се разпространяват в тялото, не остават без компания. Те носят със себе си много вредни бактерии и вируси. Стрептомициновата гъбичка е една от най-опасните. Където и да засека такава гъбичка, тенията се оказва някъде наблизо.
Билковата система за борба с паразитите не е ефикасна срещу всички тении. (В старите издания на книгата доктор Кларк препоръчваше Раскал против тения.) Заперът също не може да достигне всеки един от тях. Други традиционни билки, като например, семе от тиква или мъжка папрат, помагат, но най-ефикасното лечение, което съм открила, е Ко-ензим Q10.
Изисква се много голямо количество, може би 300 мг, за да се достигне до такива отдалечени места като мозъка или костния мозък. Това са 3 гр. Ако сте изключително висок или тежък, са необходими 4 гр. (над 55 паунда- 25 кг).
Ко-ензим Q10 обикновено присъства във всяка клетка на тялото. Не е токсичен и няма никакви странични ефекти. Но не бива да се взима продължително време. Внимавайте да не се заразите отново, така че една доза да бъде достатъчна. Можете отново да се заразите, като се храните с месо или млечни продукти.
Ако сте много болен, взимайте определената доза на всеки пети ден, докато се почувтвате по-добре. Ако сте ХИВ позитивен, но не сте болен, взимайте я един път в седмицата. През останалите дни, взимайте по-малка доза, окло 400 мг.
За да постигнете максимален ефект, поемайте дозата на празен стомах, като например, преди закуска. Можете да отворите капсулите или направо изяжте праха или го натрошете на ситен прашец (1/4 чаени лъжички). Не поемайте дузина калпсули, защото самите те могат да съдържат токсини, за които не подозирате.
Ако не сте ХИВ позитивен, можете да запазите голямата доза за момента, в който се разболеете, като вземете голямата доза веднъж в седмицата, докато се почувствате добре.{/slide}
Упорити тении
Да убиете ларвите на тениите не означава непременно, че сте се преборили с болеста, която те пренасят. Някои разновидности на тениите, например, Echinococus multiocularis, имат ларви вътре в ларвите си. И дори това второ поколение ларви може да съдържа още ларви в себе си. Тези вътрешни ларви са защитени от всички неща, които могат да им навредят. Това несъмнено обяснява защо тока, който заперът излъчва, билки и дори ко-ензим Q10 не могат да ги унищожат. Най-вътрешните ларви се наричат ехинококов пясък. Изследване със Синкрометър показва, че при някои хора, които за нещастие имат тези разновидности на тенията, ехинококовия пясък остава жив дори след всички тези процедури. E. granulosis е най-широкораспространения вид, който оцелява след всички тях. Той се намира нявсякъде по света, нападайки овце, добитък, прасета, коне, кози и кучета.
Но каква вреда могат да причинят няколко останали тении? Когато повечето от тях умрат, здравето ви със сигурност ще се подобри. Сами по себе си, те не могат да навредят. Но стремномициновата гъбичка, която придружава ларвите, може да нанесе доста поражения. Стремномициновите гъбички се разпространяват по тялото като вирус, атакувайки отслабените ви органи, като например вътрешната гръдна жлеза.
Стремномициновата гъбичка не е просто досадна, като Candida (дрождеподобна гъбичка). Стремномициновата гъбичка създава протеаза (белтък, който смила белтъка). Тя изяжда nucleic acid bases, адеин и хипоксатин; тя произвежда нитрати от нитрати; амоний от вашата урея; тя има силно подтискащо действие върху Т-клетките. Това не е обикновен нашественик, въпреки че присъства в почвата навсякъде около нас.
Докато не убиете всяко зрънце от ехинококовия пясък и всякакви други останали защитени ларви, вие не можете да оздравеете напълно.
В същото време, мехурът не бива да се отваря, за да не може пакостникът да излезе навън, а просто да се проникне в него, за да се убие съдържанието му. За щастие открихме комбинация от две неща, които са способни да проникнат няколко слоя мембрани, за да убият ларвите, които се крият вътре, както и вплетените яйца. Те се наричат цистеин и богатия на озон зехтин. Ще ги обсъдим по-подробно малко по-късно. Но най-напред: има ли други паразити, които оцеляват след нашите изследвания? Да, има. Глистите.
Ако не се почувствате по-добре след лечебната програма, ко-ензим Q10 и лечението със Запер, може да заключите, че имате или остатъци от тении или оцелели яйца от глисти.
Любопитния случай с глистите
Глистите нападат хора и животни от единия до другия край на планетата. Няма да сгрешим, като кажем, че всички котки и кучета ги имат и всички хора ги имат от време на време. Домашните животни и хората имат различни разновидности на глисти, но въпреки това могат да приютят и други разновидности. Конете имат т.н. Ascaris magalocephala (глист мегацефалик). Прасетата пък имат Ascaris suum (глист суум). При хората тази разновидност се нарича Ascaris lumbricoides (лумбрикоиден глист). Глистите не се залепват за вас, те почти не се движат. Те просто лежат неподвижни във вашите органи, като поглъщат хранителни вещества и постепенно снасяйки яйца.
Когато убиете глисти с помощта на Запера или с билкова рецепта, те са смъртно ранени. Те умират, но яйцата вътре в тях не. Те са били защитени. Само ден по-късно тези яйца започват да напускат умиращия червей. Скоро пълчища от яйца започват да се разпространяват из цялото ви тяло.
След още 24 часа, те започват да снасят ларви. Можете да проследите това с помощта на Синкрометърът или тестов слайдер на яйца, ларви, и зрели червеи.
Вие, разбира се, провеждате лечение със Запера и билкови вещества, предназначени да убиват паразити. Но те отново не могат да проникнат в самата сърцевина на глиста и да унищожат това, което се крие вътре. Може да минат седмици преди мъртвите глисти да се разпаднат напълно, така че да не е възможно повече яйца да намират убежище вътре.
Със сигурност вие ще помислите, че малкото яйца на глисти, които са успели да избягат в тялото ви, не могат да нанесат големи поражения, тъй като цялостния проблем е бил почти разрешен. Това, обаче, не е така. Тези яйца могат да нанесат по-голяма вреда от самите червеи. Техните яйца водят със себе си три важни патогена, които се разпространяват по цялото ви тяло: Rhizobium leguminosarum, Mycobacterium avum/intracellulare, и вируса на простудата Adenovirus. Голямо количество от тези са отговорни за нощните изпотявания. Когато и последното яйце от глист изчезне, тогава и тези патогени изчезват, и следващите нощи няма да бъдат белязани от изпотявания. Ако нощните изпотявания се появят отново, тогава знайте, че отново имате яйца от глисти. И след 24 часа, освен ако не ги убиете, те ще снесат ларви и целия цикъл ще се завърти отново.
Отнема около три седмици големи паразити като ларви от глисти и тении да се разпаднат напълно и вашите тъкани да бъдат напълно изчистени. Ако яйца или главички на тении продължат да се отделят, цикълът на инфекцията не може да бъде прекъснат. За щастие, двете неща, които могат да проникнат в ларвите на тениите, могат да проникнат и в глистите и да ги разчистят, независимо дали са мъртви или не.
