22 септември, 2010

ПАРАЗИТИ И ЗАМЪРСЯВАНЕ

Думата „паразит” се използва с две значения. Всичко, което живее върху вас или във вас не само, за да се намира там, но и за да се храни от вас, е паразит. Без значение от размера си, то може да се нарече паразит. Но по някакъв начин е необходимо големите червеи да се разграничат от средните по големина амеби, още по-малките бактерии и най-малките от всички– вирусите. Така че често терминът паразит е запазен за по-големите организми, от амеби нагоре. Тук думата паразит ще се използва и в двата смисъла, а Вие лесно можете да отгатнете за какво става дума. Паразитните червеи се делят на аскарис лумбрикоидес (кръгли червеи) и плоски червеи. Кръглите червеи са кръгли като подземните червеи, въпреки че могат да бъдат тънки подобно на косъм (острици, филария) или микроскопично малки (като трихинела). Плоските червеи наподобяват пиявици. Те имат навика да се прилепват понякога с главата (сколекс) подобно на тениите, понякога със специален смукателен орган подобно на плоските листоподобни паразитни червеи.
Паразитните червеи преминават през фази на развитие, които са много, много различни от тези при човека.
Кръглите червеи като глистите (които се срещат най-често при котките и кучетата), са най-просто устроени. Яйцата се поглъщат като се оближе или погълне малко количество мръсотия. Те снасят мънички ларви. Ларвата достига до белите дробове. Вие я изкашляте и я погълвате. Междувременно тя е сменила обвивката си няколко пъти. Пропълзява до червата, където се превръща в зрял организъм, който снася яйца във вашите изпражнения.
Червеите обикновено имат предпочитани територии. Любимият орган на диофиларията е сърцето (дори човешкото сърце и белодробната артерия). Понякога, обаче, правилата могат да бъдат нарушени. Изследванията показват, че диофиларията може да живее и в други органи, ако те са достатъчно замърсени с разтворители, метали и други токсини. Плоските червеи, подобно на тениите, са много по-сложни от гледна точка на жизненото им развитие. Възможно е случайно да изядете яйцата заедно с мръсотията. След като снесат, мъничката ларва си пробива място в любимия орган. Тялото ви я затваря в мехур. Белите кръвни телца са учени никога да не атакуват тялото ви...и този мехур е вашето тяло. Така че на този етап ларвата има защитно място, което да обитава. Ако се храните е месо, може да изядете такъв мехур, ако случайно се намира в месото, което ядете. Зъбите ви го натрошават на парчете, докато дъвчите. По този начин вие поглъщате малката ларва и тя се опитва да се залепи за червата ви с помощта на главата си. След това тя се удължава, като създава сегмент след сегмент. Сегментите с техните яйца напускат тялото заедно със съдържанието на червата.
Често кучешката тения в по-малката си разновидност се среща в семейството, което отглежда куче.


Плоските червеи подобно на плоските листоподобни паразитни червеи са също сложни. Яйцата, които преминават със съдържанието на червата, не са били предназначени да бъдат изядени като такива. Те е трябвало да се снесат в малко езерце, където охлюви и малки рибки се хранят с тях. Ларвата расте в тези нови „вторични” домакини. По-късно, охлювите ги изхвърлят и те се залепват за шумата близо до езерцето. Те презимуват там обвити в твърд мехур. Нищо неподозиращо животно попада на тях и ги изяжда. Те напускат твърдия мехур като зрели организми и бързо се залепват за червата с помощта на смукателен орган. Сега те имат сигурно „убежище” и могат да съзреят и да снесат яйца.
Съществуват четири плоски листоподобни паразитни червеи: чревни паразитни червеи при човека, чернодробни паразитни червеи при човека, чернодробни паразитни червеи при овцете, панкреасни паразитни червеи при добитъка. Не допускайте думите „при овцете” и „при добитъка” да ви заблудят. Всички те се срешат и при човека.

(От книгата “The Cure for All Diseases”- „Лечение на всичко болести”, д-р Хилда Кларк)

ЛИЦЕТО ПОД ШАПКАТА МОЖЕ БИ СИ ТИ

Външните причини за заболяванията са много и включват: замърсяването на околната среда чрез химикали, които тровят храната, водата, въздуха и почвата: недостига на различни елементи в храната в резултат на несъвършените селскостопански методи и неправилното хранене; наследствените фактори, които влияят на метаболизма; натрупването на токсини, дължащо се на неспособността на тялото да преработи или изхвърли отпадъчните продукти по обичайните канали – червата, бъбреците, кожата и белите дробове; прекомерната употреба на лекарства с или без рецепта; електромагнитното замърсяване от изкуствени източници като високоволтовите електропроводи, мобилните телефони и антенните кули, компютрите и телевизионните екрани, водните легла и електрическите одеяла.