12 юни, 2010

РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА

От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен.
Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до мини¬мум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата.
В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочув¬ствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човкът е доволен от малко и щастлив от нищо.
Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.
По-късно, в търсене на здравето, научих и за племето
ТУБУ - МУРГАВИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПУСТИНЯТА,
които живеят в Сахара при изключително тежки кли-
матични условия, голяма горещина, пустош, напомняща лунен пейзаж.
Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна експедиция.
Хората от племето Тубу изненадват своите изс¬ледователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, про¬со и необходими за бита предмети. По нагореще¬ните пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50" С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра. Изключително издръж-ливи; те не познават умората.
Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях. Хората на Тубу вървят пеш,,водейки своите ка¬мили, а изследователите се движат в специално обо-рудвани джипове с охладителни инсталации.
След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горе¬щината. Още със спирането лекарите бързат да про¬верят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учуд-ване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нор¬мален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова, каквото е било при тръгването - без капчица промяна.
Но изненадите не спират дотук: лекарите предприемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците
гледат с недоверие и подозрение предлаганите не¬ща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят поетото и отказват предложената храна. Те предпочита¬ли своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми.
Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене - действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, ту¬бузците са пълни вегетарианци - не приемат абсо¬лютно никаква храна от животински; произ¬ход. Сутрешната им храна се състои само от питие, приготвено от растящи там треви - то наподобява нашия билков чай, но в по-концентриран вид, без каквото и да е подслаждане или посоляване. Обядът -както вече стана ясно - няколко фурми. Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден, без промяна. Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо, е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.
Това, което провокира нашия коментар, е, че според нашите разбирания храната им е недос¬татъчна както по количество, така и по калорийно съдържание. Но пред учените стоят здрави, стройни и гъвкави хора, чиито нозе са изопнати като струни. И те, подобно на хунзийците, не знаят как¬во е зъбобол и не се нуждаят от зъболекарски услуги. При възрастните хора зъбите са си на мястото и в естествения си запазен вид, а те до последните си дни са на крак и със запазени сили. По нрав, както и хунзийците, те са с психиката на здрави хора - обичащи песните и движението.
Наскоро бе открито още едно отдалечено от цивилизацията кътче със здрави обитатели и голям процент столетници, към което отново се насочиха герон-то лозите.
ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМ ЧЕТА
Те живеят сред изолирана долина в Андите (Ек¬вадор), на 1500 метра височина. И тук хората спокой¬но и без неприятности на болестните състояния доживяват своя век (100-те си години).
Селището добива известност през 1971 година при едно преброяване на населението. Освен голе¬мия брой на столетниците там най-старият оби¬тател на страната бил на 132 години.
И тук, както при народана Хунза и Тубу, не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, докато в съседните на Андите обитавани планини процен¬тът на заболяванията е в обичайния си размер. Сто¬летниците са в добра форма и с всички зъби.
Ежедневната храна, която ползват, е еднооб¬разна и ниско калорична - 1200-1300 калории .-половината от препоръчваните от диетолози-те в нашия цивилизован свят. При това, както и при хунзийците, те са подложени на голямо физическо натоварване поради примитивността на земеделския труд - начинът им на живот е активен и в пряк контакт с природата.
Продуктите, които влизат в дневния им рацион, са ориз, царевица, картофи, фасул, черен хляб, сирене, яйца, плодове. Основното им ядене - късно следобед -се състои от гъста супа с основни съставки фасул, ориз, царевица, банани. Те са пълни вегетарианци. Месото, мазнините и захарта там, са изобщо непознати. Консумацията на сол при тях не е ограничена, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови
смущения.
Забележително е, че и при трите споменати народа - Хунза, Тубу и Вилкабамба - столетниците не изглеждат на годините си. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, заредени с чувство за хумор.

ЛИЦЕТО ПОД ШАПКАТА МОЖЕ БИ СИ ТИ

Външните причини за заболяванията са много и включват: замърсяването на околната среда чрез химикали, които тровят храната, водата, въздуха и почвата: недостига на различни елементи в храната в резултат на несъвършените селскостопански методи и неправилното хранене; наследствените фактори, които влияят на метаболизма; натрупването на токсини, дължащо се на неспособността на тялото да преработи или изхвърли отпадъчните продукти по обичайните канали – червата, бъбреците, кожата и белите дробове; прекомерната употреба на лекарства с или без рецепта; електромагнитното замърсяване от изкуствени източници като високоволтовите електропроводи, мобилните телефони и антенните кули, компютрите и телевизионните екрани, водните легла и електрическите одеяла.