АСПИРИНЪТ -ЧУДОТВОРНОТО ЛЕКАРСТВО

От всички чудодейни лекарства, създадени през нашия век, аспиринът може би е най-важното. Никое друго от тях не може да се похвали с такива обширни и бурни ефекти. Той побеждава болката, контролира високата температура, облекчава възпалението и помага в про­филактиката срещу инфаркт и инсулт. Предполага се, че не е безучастен и в профилактиката на рака. Ас­пиринът е изключително всеобхватен за такова широ­коразпространено лекарство.

Въпреки това, през първите седемдесет години от производството му от немската фармацевтична ком­пания „Фарбенфабрикен Байер", никой не е знаел как точно действа. През 1966 година например „Ню Йорк Таймс Магазин" нарича аспирина „чудотворното ле­карство, което никой не разбира".

Пробивът в тази насока идва в края на 60-те години, когато Джон Вейн, фармаколог в Ройял Колидж ъф Сърджънс в Лондон, Англия, открива, че аспиринът спира производството от страна на клетките на важен подклас айказаноиди, наречени „простагландини". Как върши това аспиринът? Той ръководи самоубийствената мисия за унищожаване на циклооксигеназа, клю­човият ензим в производството на всички простаглан­дини.

Оказва се, че една молекула аспирин унищожава на­пълно един от тези ензими. На тялото са му нужни че­тири до шест часа да произведе нови, така че, в зави­симост от погълнатото количество аспирин, вашето тя­ло създава съвсем малко простагландини, добри или лоши.

Влиянието на аспирина върху образуването на про­стагландини се оказва ключът към неговите широко-обхватни ефекти. Те пък от своя страна се оказват тяс­но свързани с много биологични функции: помагат за регулиране свиването и разширяването на кръвонос­ните съдове и възпаленията, особено на ставите. От­критието, че аспиринът слага спирачки на производ­ството на някои лоши айказаноиди обяснява ролята му в борбата с болката, високата температура и възпале­нието и поставя основата за разбиране на важността му в профилактиката на инфаркта, инсулта и рака.

През 1982 година Вейн получава част от най-меч­таната от всички научни почести награда - Нобеловата, за своето някогашно откритие. Той обаче все още не е обяснил ролята на аспирина за предпазване от обра­зуване на съсиреци в кръвоносните съдове - тайната на успеха му при предпазване от инфаркт и инсулт. В средата на 70-те години група учени, ръководени от шведския изследовател Бенгт Самуелсон от Каралинския институт в Стокхолм, откриват, че един от простагландините, известен като „простагландин G₂, мо­же да се превърне в друг айказаноид, наречен „тромбоксан" (вж. фиг. 11-1). Благодарение на това откри­тие Самуелсон получава част от Нобеловата награда за медицина за 1982 година. (Третият удостоен с нея е С. Бергстрьом, също от Каролинския институт в Сток­холм, заради разгадаване структурата на айказаноидите.)

Тромбоксан А₂, както открива Самуелсон, кара тромбоцитите да се събират на едно място и да образуват съсирени. Когато те нараснат, могат да запушат кръ­воносните съдове и така да причинят инфаркт или ин­султ. Откритието на Вейн за начина на действие на ас­пирина вече обяснява защо последният е възпирал съ­що така и произвеждането на тромбоксан А₂ - чрез въз­препятстване образуването на простогландина, биоло­гичния „родител" на тромбоксана. Именно така аспи­ринът ограничава образуването на опасните за живо­та съсиреци.

(Като се има предвид, че е една от най-активните страни при причиняване на инфаркт, не е изненадващо, че тромбоксан А₂ се смята за един от най-опасните ло­ши айказаноиди. Всъщност обаче винаги се нуждаем от известни количества от него. В противен случай дори най-дребното нараняване ще доведе до изтичане на всичката ни кръв. Отново се убеждаваме в нуждата от поддържане на равновесие между добрите и лошите айказаноиди.)

Самуелсон обясни механизма, по който аспиринът предотвратява инфаркта. Но резултатите от изслед­ването, което привлече особено силно вниманието на целия свят към аспирина, бяха публикувани едва през 1988 година в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин"; според тях чудотворното лекарство намалява броя на инфарктите сред участвалите в експеримента здрави лекари от мъжки пол с 40%. Буквално за една нощ ас­пиринът се превърна в най-евтиното лекарство, пред­пазващо от инфаркт, в човешката история.

(Макар Самуелсон и изследователите от „Ню Ин­гланд Джърнал" да получиха похвалата - и наградите - за откриване ролята на аспирина в профилактиката срещу инфаркта, това му благоприятно влияние бе док­ладвано преди повече от трийсет години от един са­мотен пионер в лечението на сърдечносъдови забо­лявания, д-р Лорънс Крейвън. За нещастие, той пуб­ликувал своите открития в неизвестния вестник „Мисисипи Вали Медикъл Джърнъл". Ако д-р Крейвън бе избрал някое по-престижно и следователно - по-цити­рано издание, кой знае колко милиона инфаркта мо­жеха да бъдат предотвратени. Може би дори преждев­ременната смърт на моя баща и неговите братя.)

Цитираните изследвания са действително мону­ментални, тъй като разкриват животоспасяващия по­тенциал на аспирина. Той може да намали с почти 40% инфарктите и вероятно с 20% - инсултите. Тези цифри съвсем не са незначителни - годишно около 1 500 000 инфаркта покосяват повече от 500 000 човека. Съще­временно 400 000 души стават жертви на инсулт еже­годно и повече от 100 000 от тях умират.

Не са нужни кой знае какви математически поз­нания, за да се изчисли, че правилната употреба на ас­пирин би предотвратила над 600 000 инфаркта годиш­но и би спасила повече от 200 000 човешки живота. По същия начин 80 000 инсулта годишно биха могли да не се случват и по този начин да се спасяват 20 000 души. Това е равносилно на премахването на смърт­ността от рака на белите дробове - най-често среща­ната форма на рак. То би спасило също така и мили­арди долари на здравеопазването.

Друг пример за ползата от аспирина при намаля­ване на смъртността е лечението на високото кръвно налягане, пораждано от бременността. Около 10% от бременните развиват уникална форма на високо кръв­но налягане, причинено от свръхпроизводството на тромбоксан А_г Почти 20% от смъртността сред бре­менните се причинява от това специфично високо кръв­но налягане. Доказа се, че приемането на малки дози аспирин сваля значително високото кръвно налягане, причинено от самата бременност.

Как става това? Освен, че стимулира силно съби­рането на тромбоцити, тромбоксан А₂ е един от най-мощните причинители на свиване на кръвоносните съ­дове, известни на човека. Следователно няма нищо из­ненадващо във факта, че възпрепятстването на неговото образуване намалява високото кръвно налягане, свързано с бременността.

Не по-малко интригуващи са възможностите на ас­пирина да предотвратява развитието на рак на дебе­лото черво. Сред непушачите това е ракът, отнемащ най-много човешки живота. Повече от 150 000 човека заболяват от него ежегодно и повече от една трета от тях умират вследствие на болестта. Всъщност броят на неговите жертви (58 000) е далеч по-голям от смърт­ните случаи в резултат на рак на гърдата (46 000). На­правено през 1991 година изследване докладва в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин", че редовната употре­ба на аспирин може да намали смъртността вследс­твие рак на,дебелото черво и у мъже, и у жени с повече от 40%.

Подобно на сърдечните заболявания, на рака мо­же да се гледа като на последица от нарушеното рав­новесие на айказаноидите. Клетките на имунната сис­тема, известни като „естествени убийци" (ЕУ), са една от първите естествени защити срещу рака. Всъщност те са противораковата полиция на тялото и търсят неп­рестанно ненормални клетки, за да ги унищожат. Дей­ността на естествените убийци обаче се възпрепятства от лоши айказаноиди като PGE₂. Очевидно ако актив­ността на ЕУ намалее, раковите клетки имат много по-голям шанс за оцеляване и разрастване.

Спомнете си, че аспиринът е повсеместен унищожител на простагландини. Следователно, като намаля­ва производството на PGE₂, за да намали възпалени­ето и болката, в същото време той се преборва и с простагландина, който възпира клетките естествени убийци. Крайният резултат: вече има по-голяма веро­ятност защитната система на тялото да разпознае и унищожи ненормалните ракови клетки, преди да са об­разували животозастрашаващи тумори.

Ефектът на аспирина върху инфарктите и предиз­викваното от бременността високо кръвно налягане, както и потенциалната му роля като борец срещу рака е най-малкото впечатляващ. Той обаче се използва най-вече за по-прости заболявания на човешкия род, като главоболие и висока температура. Тук става оче­виден поредният впечатляващ ефект от ролята, която айказаноидите играят в човешкото тяло.

Болката в главата може да се причини или от сви­ването на кръвоносен съд в мозъка, или просто от пре­калено усиленото отделяне от тялото на „химикалите на болката" - лошите айказаноиди. Понякога и двете действат едновременно.

Аспиринът се справя и с едното, и с другото. Както видяхме, той не позволява на кръвоносните съдове да се свиват прекалено много, като намалява нивото на тромбоксан А₂. А болката? Отново главната действа­ща фигура е PGE₂. Той е главният посредник както за болката, така и за високата температура. Аспиринът на­малява производството на всички простагландини, в това число и на PGE₂. Веднъж възпрепятствано про­извеждането на PGE₂, болката и температурата също спадат. Следователно чудотворното лекарство върши своите чудеса като просто временно понижава свръхпродукцията на лоши айказаноиди.

Сърдечни болести, рак, високо кръвно налягане, болка и висока температура - списъкът от болести, ко­ито аспиринът може да лекува и от които може да ни предпазва, е дълъг и впечатляващ. Той обаче има и сво­ята тъмна страна - съвсем не е чак толкова безопасен. Причинените от него странични ефекти могат да бъ­дат значими и понякога - доста лоши.

Нека да вземем случая с бременността. Аспиринът намалява кръвното налягане на бременната, но в съ­щото време може да причини аборт и вътрешен кръ­воизлив. Следователно само лекар, след внимателно обмисляне и дозиране, може да предпише аспирин на една бременна жена. (Пак поради опасността от кръ­воизлив, милионите американци, които пият това ле­карство, за да получат облекчение от хроничните артритни болки, трябва да бъдат много предпазливи с неговата употреба.)

Освен това всяка година се докладват повече от де­сет хиляди случаи на предозиране на аспирин поради една или друга причина. Малко хора знаят, но при по-високи нива той може да предизвика смърт. Това ле­карство съвсем не е безопасно.

Истината е, че аспиринът не е особено съвършен. Той наподобява медицинско чукче; заедно с лошите, той унищожава и добрите простагландини. Ако про­извеждате в изобилие лоши простагландини (изразява­щи се в главоболие или артритни болки), няма да има­те нищо против да унищожите и малко добри, за да по­лучите временно облекчение. Но ако правите това дъл­го време, образуването на простагландини в цялото тя­ло намалява.

Щом това се случи, тромбоцитите не се слепват, ко­гато трябва (което може да причини вътрешен кръ­воизлив), в стомаха не се отделя бикарбонат (възмож­но е развитието на язва) и не е изключено да се появи кървене в стомашночревния тракт. (По ирония на съд­бата най-новото лекарство, създадено с цел да предот­врати предизвиканото от аспирина кървене в стомаш­ночревния тракт, е синтетична версия на един добър айказаноид - PGE,, наречен „мизопростол".) И, още по-лошо, дълготрайната употреба на аспирин може в крайна сметка да потисне функциите на имунната сис­тема. И с това проблемите не свършват. Така напри­мер не е изключено да се развие свръхчувствителност към аспирина. Когато производството на простаглан­дини в тялото се възпрепятства, арахидоничната ки­селина в тялото не изчезва току-така. Тя се преобразу­ва в друг подклас айказаноиди, наречени „левкотриени", които подпомагат развитието на алергии. Така че хората в крайна сметка могат да развият алергия към същото лекарство, което би трябвало да ги лекува.

Аспиринът е нож с две остриета. Той може да ле­кува или да предотвратява развитието на болести, но може също така да разболява. Онова, което ни е нужно, е лекарство, което притежава всички положителни ка­чества на аспирина, без да дава странични ефекти. Ня­кое по-съвършено лекарство, което да увеличава ни­вата на добрите айказаноиди, като същевременно на­малява количеството на лошите и не предизвиква ни­какви странични ефекти.

Кое е това лекарство? Храната, когато я консуми­рате .според правилата на Зоната.

Не забравяйте, че аспиринът върши само груба ра­бота и влияе върху само една от подгрупите айказано­иди (простагландините), като унищожава всички наред, и добри, и лоши. Следването на моята диета обаче ще ви осигури подходящ и здравословен баланс между добри и лоши айказаноиди, като стимулира производ­ството на нужното количество добри айказаноиди, на­малява броя на ненужните лоши айказаноиди и прави всичко това с точност, за която аспиринът не би мо­гъл дори да мечтае.

Ако аспиринът е чудотворно лекарство, тогава айказаноидите са чудотворни хормони.

От книгата "Зоната" д-р Бари Сиърс