ЕФЕКТЪТ НА ХРАНАТА ВЪРХУ ХОРМОНИТЕ

Щом се спомене думата „хормони", повечето хора се сещат за половите хормони. И действително тестостеронът и естрогенът изпълняват жизненоважна функ­ция, свързана не само с половата енергия, а и с под­държането на добро здраве.

Колкото и голямо значение да имат, те са само два­ма войника от голямата армия хормони, присъща на всеки жив организъм. Малцина от нас обаче си дават сметка доколко са важни те за нас. Хормоните регули­рат абсолютно всичко, което върши тялото - като се започне с контролирането на нивото на кръвната за­хар и се стигне до основни механизми за оцеляване, включени в стреса, страха и дори любовта.

В много случаи те изпълняват ролята на вътрешна телефонна система, като свързват бързо и с изключи­телна координация различни части на тялото. Подобно на телефонните системи, и тук съществуват три типа комуникационни връзки: за далечни разстояния, реги­онални и локални.

Хормоналната версия на свързването на далечни Разстояния е известна като ендокринна система. Ендо­кринните хормони представляват класическия тип хормонални реакции и могат да бъдат сравнени с пореди­ца от микровълнови кули или фиброоптична мрежа. Подобно на тези комуникационни мегаструктури, ен­докринните хормони са сравнително лесни за изуча­ване.

Ендокринната система се задейства, когато някоя жлеза с вътрешна секреция изпрати послание във фор­мата на хормон в кръвния поток. Хормонът-пратеник пътува из кръвта, за да достигне далечната си цел-клетка. Клетката получава посланието и реагира според нареждането на пратеника.

Нека вземем за пример инсулина. Панкреасът от­деля инсулин в кръвния поток. Той от своя страна тръг­ва към черния дроб и мускулните клетки, за да им ка­же да се снабдят с глюкоза от кръвта и да я складират. Черният дроб и мускулните клетки правят точно това.

С увеличаване на инсулина, нивото на глюкозата в кръвта започва да пада. Достигне ли определена кри­тична граница, мозъкът, който се нуждае от глюкоза, за да функционира, съобщава, че трябва да му бъдат доставени нови количества от нея. Ако не получи нуж­ната му глюкоза, мозъкът започва да излиза от рав­новесие.

В медицината недостигът на глюкоза е известен ка­то хипогликемия или ниско ниво на захар в кръвта. При зрелите хора хипогликемията предизвиква умствена умора. Ето защо, когато на обяд хапнем обилно тес­тени изделия, към три часа вече едвам държим очите си отворени. В такова състояние може да изпадне и ня­кой спортист; на тях това също не им е спестено, ма­кар да са изпили богата на въглехидрати „енергизираща" напитка по време на състезанието. Не са редки случаите и с деца след закуска с ябълков сок например.

Кое пречи на черния дроб в случай на хипоглике­мия просто да използва своите запаси и да ги изпрати в кръвта? Отговорът е: високите нива инсулин. Същата бурна реакция на инсулина, предизвикана от обилния обяд с тестени изделия, или от богатата на въглехидрати напитка, или от следобедната закуска с ябълков сок, сега не дава възможност в кръвта да постъпи така нужната за функционирането на мозъка глюкоза. И ето, че започвате да излизате от равновесие. Както виждате, действието на един ендокринен хормон за далечни раз­стояния може да бъде широкомащабно и изключител­но мощно.

При паракринната хормонална реакция, хормони­те изминават малки разстояния от отделящата ги клет­ка до целта. Поради късите разстояния тук кръвният поток не е необходим като преносител. Вместо това се използва телесен вариант на регионалната система: па­ракринната система.

Автокринната хормонална система пък е аналог на кабела, който свързва телефонния апарат със слушал­ката. Тук секретиращите клетки отделят хормон, кой­то се връща веднага към отделилата го клетка.

Хормоните от паракринната и автокринната сис­тема действат на къси разстояния и трудно се подда­ват на изследване, тъй като не навлизат в кръвта, от­където биха могли да бъдат извличани. Освен това те обикновено са по-мощни, дори от ендокринните хор­мони, тъй като действат при много по-ниски концен­трации. Поради мощното си физиологично действие, те често се самоунищожават секунди след изпълнение на задачата си. Мимолетният ефект на паракринните и автокринните хормони е от изключително голямо значение за правилното разбиране на начина, по кой­то може да се достигне Зоната.

Друга отличителна черта на нейната научна осно­ва е фактът, че хормоналната система полага непрес­танни усилия да запази равновесието в тялото. Хор­моните действат рядко като самотни воини. Те обик­новено се комбинират по двойки с мощен, но абсолют­но противоположен физиологичен ефект.

Съществуват множество подобни хормонални Двойки, но най-важна за достигането на Зоната е двой­ката инсулин-глюкагон. Инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът прави точно обратното: увеличава тези нива. Балансирането между тези два противоположни ефекта позволява на тялото да конт­ролира нивото на кръвната захар и по този начин да осигурява на мозъка условия за най-добра работа. Ако обаче това хормонално равновесие се наруши поради повреди в комуникационната система, нивата на глюкозата в кръвта също се нарушават.

Така например ако нивата на инсулина са прекале­но високи или на глюкагона - прекалено ниски, се по­лучава хипогликемия. В такъв случай се нарушава фун­кционирането на главния мозък. Познато е също така състояние, известно като съпротива срещу инсулина, при което нивото на инсулина се покачва, но нивото на кръвната захар си остава високо, тъй като клетките-цел вече не реагират на инсулина. Съпротивата сре­щу инсулина и получените вследствие на това високи нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до натруп­ване на излишни мазнини; продължителната хиперин­сулинемия може не само да доведе до диабет, а и да ускори развитието на сърдечни болести.

Това не е академично описание на хормоналната биохимия. Оказва се, че поеманата от нас храна оказ­ва изключително мощно влияние върху хормоналните реакции: ендокринна, паракринна и автокринна. Раз­бере ли се веднъж силата на хормоналните реакции, причинени от консумираната храна, човек не може да мисли за нея вече само като за източник на калории за тялото.

Всеки специалист по храненето може да ви каже колко грама мазнини се съдържат в една порция или колко калории доставя определено ядене. Оптимал­ното здраве обаче не е резултат от пресмятането на калории. То се основава върху разбирането за слож­ността на хормоналните реакции, които настъпват все­ки път, когато отворим уста да изядем нещо . Проумеете ли ги, сами ще се убедите, че много от схващанията ви за човешкото хранене са напълно погрешни.