08 април, 2010

ГОЛЕМИЯТ ВЪГЛЕХИДРАТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

През последните години жителите на Съединените ща¬ти станаха неволни участници в масов научен експери¬мент. Неговата цел беше изключително благородна -намаляване на излишните телесни мазнини сред аме¬риканското население. Ако подобна цел беше дости¬жима, нашите вече по-здрави жители щяха да намалят значително товара върху съществуващата система на здравеопазване, особено сред по-възрастните хора. (За
лечението на болестни състояния, свързани с наднор¬меното тегло, през 1986 година са отделени 39 мили¬арда долара.)
Но как да се постигне тази цел? Посланието на учените, специалистите по хранене и на правителство¬то, беше просто: американците трябваше да консуми¬рат по-малко мазнини и повече въглехидрати. Именно така, според тях, човек можел да отслабне.
Вече тече петнайсетата година на този експеримент и не е нужно да бъдем кой знае какви специалисти, за да разберем, че не е преминал успешно. Напротив. Фак¬тите показват, че, макар да са намалили драстично ко¬личеството на приеманите мазнини, днес американците са по-дебели от всякога.
Това е тъжната истина; и дори продължават да пъл¬неят. Неотдавнашно изследване на учени от Нацио¬налния център по здравна статистика към Центъра по контрол на заболяванията и профилактика показва, че броят на възрастните американци с наднормено тегло е бил една четвърт от населението в периода от 1960 до 1980 година и внезапно скача до една трета от об¬щия брой за периода между 1980 и 1991 година. Това означава увеличение с 32% на броя на затлъстелите са¬мо за десет години. Ако сърдечните заболявания или ракът на гърдата например се бяха увеличили с 32% за същия период от време, щеше да се обяви извънредно положение. (Всъщност, както ще докажа по-късно, след още десет до двайсет години, това увеличаване на броя на затлъстелите хора ще доведе до увеличаване и на броя на заболелите.)
Изследователи от Националните институти по здравеопазването неотдавна разкриха, че през послед¬ните седем години, докато приемът на наситени маз¬нини и холестерин намаляваше, теглото на средния американец се е увеличило с пет килограма!
- Шокиращо! - възклицаваха участващите в изслед¬ването учени. - Напълно неочаквано.

И наистина очевидно нещо съвсем не бе така, как¬то трябва. Ако се храним „здравословно" с по-малко мазнини и холестерин, защо тогава пълнеем?
Прямият въпрос заслужава и честен отговор: пъл¬неем, тъй като много от хранителните „закони" са по¬грешни.
В допълнение, много от модерните съвременни препоръки са объркващи. Ако сте чели повечко за те¬зи диетични формули с ниско съдържание на мазнини и високо - на въглехидрати, рядко ще се натъкнете на съгласие - дори сред специалистите - за това колко точно „ниско" и колко - „високо".
Престижният Комитет по въпросите на здравето й начина на хранене към Съвета за национални изслед¬вания препоръчва американците да набавят 30% от необходимите за деня калории от мазнини, 55 или по¬вече процента - от въглехидрати, особено от т. нар. „сложни" въглехидрати като тестени изделия и хляб.
Но когато списание „Кънсюмър рипортс" - висо¬ко уважавано и авторитетно издание - помоли шейсет и осем специалисти по въпросите на храненето (някои от които членове на споменатия по-горе Комитет по въпросите на здравето и начина на хранене към Съвета за национални изследвания) да дадат мнението си, по¬лучените отговори бяха най-различни. Дадените пре¬поръки варираха между ограничаване на мазнините до 20% процента от калориите на дневната дажба и неяс¬ното „повече от половината" калории за деня от въг¬лехидратите.
Ами протеините? Комитетът към Съвета за наци¬онални изследвания ни съветва да „се придържаме към умерената им консумация". Какво ще рече „умерена консумация"? Кой знае това? Междувременно „Кън¬сюмър рипортс" твърди: „Не се притеснявайте за про¬теините. Повечето американци приемат поне толкова протеини, колкото са им нужни."
Тези различия объркват хората, които искат прос¬то да разполагат с точни цифри. Объркването обаче тепърва започва. Даденият тук пример с публикацията на списанието е само едната, консервативната страна на широкия спектър препоръки за употреба на бедни на мазнини и богати на въглехидрати храни. От другата страна стоят хората, които аз лично наричам „ради¬калите на малкото мазнини". Предвождани от покой¬ния Нейтан Притайкин, автора на „Програмата на Притайкин за това как да се храним и да спортуваме", тези диетици препоръчват едва 5 до 10% процента от днев¬ните калории да идват от мазнините, 10 до 15% - от протеините и останалите 75 до 85% - от въглехид¬ратите. Нищо чудно, че средният американец е така объркан.
Но объркването, причинено от тези противоречи¬ви препоръки, е само един от проблемите. Най-голе¬мият от тях е ужасният парадокс: хората приемат все по-малко мазнини и стават все по-дебели! Нито един медицински авторитет няма да се наеме да твърди, че с натрупването на прекомерни количества телесни маз¬нини ставате по-здрави. От всичко това може да се нап¬рави само едно заключение и то е доста плашещо: бед¬ната на мазнини и богата на въглехидрати диета може да се окаже опасна за вашето здраве.
За да разберем защо става така, трябва да поглед¬нем по нов начин на храната. Трябва да разберем връз¬ката между приеманата от нас храна и възможността да живеем в Зоната. Ако не се намирате в Зоната, едно от най-значимите последствия може да бъде непрекъс¬натото натрупване на телесни мазнини, дори да не кон¬сумирате почти никакви мазнини.
А за да погледнете по нов начин на храната, ще ви запозная с някои факти, част от които може да ви из¬ненадат.
• Консумацията на мазнини не ви прави дебели. Напълнявате заради начина, по който вашето тяло отго¬варя на излишъка от погълнатите въглехидрати. Въз¬можностите на тялото да складира излишните въглехидрати са ограничени, но то може с лекота да ги пре¬върне в излишни мазнини.
• Трудно е да се отслабне просто с намаляване на ко¬личеството приемани калории. Консумацията на по-малко храна и загубата на килограми не вървят задъл¬жително ръка за ръка. Нискокалоричните, богати на въглехидрати диети пораждат в тялото ви серия от биохимични сигнали, които ще ви изведат от Зоната и ще затруднят използването на складираните мазнини за получаване на енергия. В резултат на това ще дойде момент, след който просто ще престанете да отсла¬бвате.
• Диетите, чиято основа са ограничаването на избо¬ра и намаляването на калориите, обикновено нямат успех. Хората, подложени на ограничаващи диети се уморяват от постоянното чувство на глад и лишение. А щом престанат да ги спазват, веднага възвръщат пре¬дишните си килограми (предимно като увеличено ко¬личество телесни мазнини), а след това са недоволни от себе си, задето не са проявили достатъчно воля и самодисциплина.
• Отслабването няма почти нищо общо с волята. Нуж¬на ви е информация, не воля. Ако промените онова, ко¬ето ядете, няма да е необходимо да се притеснявате за неговото количество. Ако се придържате към зоносъобразния начин на хранене, можете да ядете доста¬тъчно, за да не изпитвате глад и въпреки това да се из¬бавите от излишните мазнини - без да броите непре¬къснато калориите или грамовете мазнина.
• Храната може да бъде добра или лоша. Пропорци¬ите от макроелементи - протеини, въглехидрати и маз¬нини - в поглъщаната храна са ключът към стройната фигура и оптималното здраве. Ако не разберете пра¬вилата, които контролират мощните биохимични ре¬акции, причинени от храната, никога няма да се озове¬те в Зоната.
• Оказваният от храната биохимичен ефект е посто¬янен през последните четирийсет милиона години. Всички бозайници, в това число и човекът, реагират в ос¬новата си по един и същ начин на храната. Тези реак¬ции са консервирани генетически по време на еволю¬цията и е малко вероятно да се променят в близко бъ¬деще.
Заключение: ключът към избавянето от излишните маз¬нини не е в пресмятането на калориите, а в достигане¬то на Зоната. Веднъж озовете ли се в Зоната, излишни¬те мазнини се стопяват буквално автоматично. Но за да отидете там и да останете в нея, първо трябва да разберете разликата между загуба на килограми и за¬губа на мазнини.

ЛИЦЕТО ПОД ШАПКАТА МОЖЕ БИ СИ ТИ

Външните причини за заболяванията са много и включват: замърсяването на околната среда чрез химикали, които тровят храната, водата, въздуха и почвата: недостига на различни елементи в храната в резултат на несъвършените селскостопански методи и неправилното хранене; наследствените фактори, които влияят на метаболизма; натрупването на токсини, дължащо се на неспособността на тялото да преработи или изхвърли отпадъчните продукти по обичайните канали – червата, бъбреците, кожата и белите дробове; прекомерната употреба на лекарства с или без рецепта; електромагнитното замърсяване от изкуствени източници като високоволтовите електропроводи, мобилните телефони и антенните кули, компютрите и телевизионните екрани, водните легла и електрическите одеяла.