06 октомври, 2010

БИОНИЧНИ ОЧИ


„Бионични очи” могат да помогнат на слепите за виждат. Ретинални протези частично възстановяват зрението.
Създадена е нова изкуствена ретина – матрица от електроди имплантирани в задната част на окото, тази изкуствена ретина възстановява частично зрението на напълно слепи хора. При проучване на 15 слепи участници, на които е поставен имплант за поне три месеца, 10 от тях, при последвалите тестове, са били способни да определят посоката на движение на предмети.

Изследването е представено на Neuroscience 2009 – годишната среща на Дружеството за невробиология и най-големият източник в света на новини относно научните открития и здравеопазването в областта на невробиологията.

„Тези резултати дават нова надежда на много хора с дегенеративни заболявания на ретината” казва водещият автор на публикацията д-р Джери Дорн от Second Sight Medical Products, Inc. Повече от два милиона души в САЩ страдат от очни болести като пигментна дегенерация на ретината и свързаната с напредването на възрастта макулна дегенерация, такива хора бавно губят своето зрение защото нервните клетки, които улавят слънчевата светлина се разрушават поради напреднала възраст или заболяване. Не е известно лечение.

В настоящия случай изследователите работят около разрушените клетки. На всеки участник е даден чифт очила с монтирана в тях малка видео камера и ремък, на който е окачен малък компютър. Компютърът обработва видеоизображенията от камерата и предава данните към имплантираните в ретината електроди. Когато пациентите „погледнат” към монитор с бяла лента върху черен екран, електродите, които съответстват на движещата се лeнта стимулират клетките в окото създавайки светлинни петна в своите зони.

„Ние открихме, че повечето от участниците в изследването успяваха по-добре да определят посоката на лентата, когато използваха тази помощна система, отколкото без нея или с кодиран видео-вход” казва Дорн. „С други думи, тази нова система дава на повечето слепи хора възможността да идентифицират посоката на движение на даден обект – нещо, което те не могат без нея”. В момента системата е подложена на международно клинично изпитание. Към 21 октомври 2009 г. такъв имплант са получили 32 човека.
Навлизаме в ерата на технологиите от научната фантастика неочаквано бързо. Първите “бионични очи” бяха имплантирани във Великобритания в Очната болница Moorfields в Лондон по време на две успешни операции на 22 Март тази година.

Революционното бионично око се състои от безжична камера и предавател монтиран върху чифт очила. Миникамерата предава изображенията към комщютър с размерите на мобилен телефон в джоба на пациента. Този безжичен компютър предава преработените изображения към електрически миниприемател имплантиран зад ретината, който ги трансформира в електрични импулси, насочва ги към ганглийните клетки и посредством оптичния нерв – до зрителния кортекс на мозъка. Този процес е изключително бърз, така че пациента възприема изображенията в реално време, в противен случай “вестибуларно-окулярния рефлекс” би предизвикал замаяност и гадене.

Пациентът може да вижда прости черно-бели изображения на движения, светлина или тъмнина. Тези операции са част от междунарното клинично тестване на технологията, наречена Argus II retinal implant, който вече се е доказал като успешен във възстановяването на недоразвито зрение при американски пациенти, които са ослепели от макуларна дегенерация вследствие на остаряване или от retinitis pigmentosa (група от наследствени очни заболявания, които засягат ретината).

“Камерата е много, много малка и изразходва много малко енергия, затова тя може да проникне в окото ви и да съчетае движението на окото с положението на камерата” казва Mark Humayun, професор по офтамология и биомедицинско инженерство към института Doheny Eye в Лос Ангжелис, Калифорния, който е разработил технологията.


Изследването е подпомагано от Националния очен институт на САЩ, който е част от Националните институти по здравеопазването в САЩ.

По материали предоставени от Дружеството за невробиология



ЛИЦЕТО ПОД ШАПКАТА МОЖЕ БИ СИ ТИ

Външните причини за заболяванията са много и включват: замърсяването на околната среда чрез химикали, които тровят храната, водата, въздуха и почвата: недостига на различни елементи в храната в резултат на несъвършените селскостопански методи и неправилното хранене; наследствените фактори, които влияят на метаболизма; натрупването на токсини, дължащо се на неспособността на тялото да преработи или изхвърли отпадъчните продукти по обичайните канали – червата, бъбреците, кожата и белите дробове; прекомерната употреба на лекарства с или без рецепта; електромагнитното замърсяване от изкуствени източници като високоволтовите електропроводи, мобилните телефони и антенните кули, компютрите и телевизионните екрани, водните легла и електрическите одеяла.