Още за съзнанието

Може би първата стъпка към по-дълбоко разбиране на живота е осъзнаването, че той има свои тайни. Ако не прозрем това, никога няма да ги потърсим и съответно няма да разгадаем смисъла на съществуването.
Тези тайни са скрити там, където най-малко очакваме да ги открием и където традиционното логическо и редукционистично мислене въобще не би ги подирило – те са вложени в простите неща, в очевидностите, които приемаме за дадени и срещаме ежедневно, така че не ги забелязваме.
Дори ако разберем за тях, не сме ли наистина отворени да ги чуем и видим, не ще ги допуснем в съзнанието си. Следователно, само от нашата отвореност на дълбоко ниво зависи какво в крайна сметка ще стигне до нас. С възрастта човек може да избере да пренебрегва много неща поради необходимостта да се съсредоточи върху определена област, но истинската неспособност да възприема е проблем от различно естество – тя се дължи на неосъзнатост.
Друга велика тайна на живота е, че той представлява пътуване от несъзнание към съзнание на много нива – от личното до планетарното, - като несъзнанието води до болести, а съзнанието твори здраве. В хомеопатията казваме, че болестта поражда кризата, чрез която съзнанието може да израсне. Ако болестта бъде потисната или изкуствено отстранена, възможността за израстване е изгубена. Ако бъде предписано точното хомеопатично лекарство или настъпи подходяща ситуация, съзнанието преминава на ново ниво. Когато по време на лечението признаците на оздравяването биват премахвани, получава се потискане на растежа на съзнанието и истинското излекуване става невъзможно.
Този процес може да бъде илюстриран чрез лекарството Natrum muriaticum. Представете си девойка, която е прекалено затворена поради изключителна емоционална ранимост. Тя страда тежко от разочарования, тъй като сълзите й са блокирани и като цяло не умее да изразява чувствата си. Непрекъснато е на ръба на криза. Всяка връзка е обречена поради инстинктивната й склонност към потайност. Така тя трупа в себе си обиди, мъка и огорчения, които слагат край на връзките й, и всеки такъв край бива преживяван направо болезнено. Ако сподели проблемите си с някого и си поплаче, би могла да се съвземе от поредната криза, ала след време, вероятно, ще повтори същата грешка. Щом обаче бъде предписано лекарството Natrum muriaticum, възстановяването ще стане спонтанно и чрез наблюдение или друго преживяване девойката ще открие, че споделянето на чувства и тайни създава онази близост, която е в основата на стабилните взаимоотношения. По този начин хомеопатичното лекарство издига съзнанието на ново ниво, предполагащо по-голяма зрялост в поведението. Мъката и моделът, който я поражда, се стопяват. Този случай показва как лечебният процес стимулира израстването на съзнанието.

Популярни публикации